ЗАПРИКА̀ЗВАМ СЕ, -аш се, несв.; (остар. и диал.) заприкàжа се, -еш се, мин. св. заприкàзах се, св., непрех. С предл. с. Увличам се в приказки, в разговор с някого. Нона се обърна и тръгна назад. Близо до портата тя срещна баба Лукана и се заприказва с нея. Й. Йовков, ЧКГ, 182. Откак ни се поминаха децата, моята жена все гледа да се заприкаже с някого, да запее, да не си спомня ония години. Кр. Григоров, Р, 174.